3 уникални български сирена, за които не подозирате

В момента на българския пазар (особено в големите хипермаркети) могат да се намерят продукти буквално от целия свят. Разбира се, идеята за пробването на вкусове, за които дори не сме и подозирали, звучи много привлекателно (нещо като вкусов гид). Истината обаче е малко по-различна. Преди няколко месеца бяха направени серия тестове. Те доказаха, че в България, както и в цяла Източна Европа, храните имат няколко пъти по-лошо качество, отколкото продукти от същата марка на западноевропейския пазар. На фона на цялото това търсене на чужди продукти със съмнително качество, българските фермери и производители едва оцеляват, надявайки се скоро да пуснат европейските средства, за да не фалират.

Проблемът за липсата на суперкачествените български продукти и все по-трудното им намиране е комплексен и зависи от стотици фактори. Те включват медии, държавни институции, ръководствата на магазините, слаб маркетинг от родните производители и редица други.

Един от често пренебрегваните при засягането на този въпрос проблеми е ниското потребителско търсене. Като потребители все по-често избираме чуждата продукция, като моцарела и пармезан, без да подозираме какви последици има това както за нас (защото не ядем качествени продукти), така и за родните производители. Ето защо ще Ви запознаем с 3 уникални български сирена, за които не подозирате!

Зелено сирене от Черни Вит

Историята на зеленото сирене е подходяща за филмов сценарий. Дълги години това сирене се е смятало за лошо и по-некачествено, заради зелената плесен, която образува по повърхността си, докато зрее в дървени съдове. Без никой да подозира, че това го дарява с уникален вкус и мирис.

През 60-те години на миналия век, дървените качета за съхранение на сиренето, малко по малко биват изместени от пластмасови, защото последните са по-лесни за поддръжка и значително по-евтини.
Тъй като плесента по сиренето е микроорганизъм, който се нуждае от кислород, тя започнала да изчезва. С нея и самото сирене.

Светът го преоткрива едва през 2007 г. напълно случайно, когато специалисти от организацията „Slow Food” започват експедиция на Балканите, с цел да преоткрият изгубени вкусове. Оказва се, че в Балкана все още има производители, които са толкова изолирани от света, че не са успели да заменят дървените съдове с пластмасови.
Изумлението при срещата със сиренето от Черни Вит на всички специалисти е огромно. Допреди това се е смятало, че на Балканите няма плесенно сирене. И не само това, хората са смятали, че в Европа има само два вида естествено заразено плесенно сирене (едно в Италия и едно във Франция).

От представянето си пред света до днес зеленото сирене от Черни Вит получава ежегодно награди от международни конкурси, където мери сили с най-добрите сирена на планетата.
Поради ред законови неуредици, днес зеленото сирене може да се консумира само в Тетевенския Балкан, но е невъзможно да се намери в търговските мрежи. Остава и въпросът, поради същата тази некомпетентност и държавна апатия към родното производство, колко ли други уникални български вкусове не са имали късмета на зеленото сирене и безвъзвратно са се изгубили във времето?

Сирене “Крокмач”

Когато за първи път опитате Крокмач, усмивката на лицето Ви е гарантирана и веднага след това настъпва чувство на тъга, примесена с ярост, поради факта, че не сте и подозирали за това сирене.

И за да може удоволствието от сиренето максимално да наподобява сюжета на реклама на шоколад, имайте предвид че още с първата хапка, ще се пренесете в мига и мястото на произвеждането на сиренето. Ето описание на картината. Мястото е някъде в Северна България и е краят на месец август. Тогава млякото от овцете е най-гъсто и съответно направата на сирене “Крокмач” е възможна. Сядаме да правим Крокмач, не се притеснявайте рецептата не е никак трудна, изисква се най-вече желание и търпение. Наливаме току-що изцеденото прясно овче мляко в голям съд. Днес ще направим Крокмач с около 25 литра мляко, за да имаме готов продукт за цяла зима. Слагаме млякото във водна баня, зареждаме печката, палим огъня и започваме да чакаме. Най-важното нещо при приготвянето на Крокмач е бавното готвене на водна баня. Представете си няколко часаво (минимум 4) редуциране на и без това гъстото септемврийско овче мляко. Накрая единственото, от което се нуждае готовият продукт е малко сол.

Крокмачът може да се консумира веднага – най-добре с печени зеленчуци, пресен градински домат и добре изстудена ракия. Останалото количество се оставя за няколко седмици в хладно помещение, след което се консервира в буркани. Пресният Крокмач има гъста, но все още течна консистенция. С времето узрява и дори може да се реже с нож.

Сирене “Брънза”

Няма как да напишем статия за уникални сирена, без да включим типичен деликатес от Родопите. Изключително трудно е да се опитаме да опишем със субективни критерии какво представлява вкусът на дадено ястие, защото за повечето от нас, той е съвсем различен.

Брънзата най-често се прави от овче и козе сирене, най-общо казано тя представлява кашкавал с извара. Има плътен вкус, но поради наличието на извара, сиренето не оставя чувство за тежест. Брънзата може да бъде срещната и като мяхово сирене, поради факта че навремето сиренето е узрявало в кожени мехове. Днес технологията на зреене в кожи е напълно изместена от стъклените буркани. Въпреки това, Брънзата си остава типично българско сирене. Силно и с много добре изразени вкусови качества!