Кое е последното ястие на най-известните световни исторически личности?

Закуската на Наполеон Бонапарт преди битката при Ватерло, вечерята на принцеса Даяна в хотел “Риц”, тъжното среднощно хапване на Елвис Пресли и още истории за края на легендите.

“Човек е това, което яде” е прекалено буквално разбиране за сложната човешка природа. Въпреки това, хранителните предпочитания и навици на световните исторически личности дават интересна перспектива за техния характер, за това, което ги прави велики или за това, което в крайна сметка води до смъртта им. Всичко, до което легендите се докосват, намира трайно място в историята на цивилизацията. Доброто и злото, величието и забвението са от едната страна на везните. От другата – обикновените всекидневни практики, които превръщат историята просто в поредица от обикновени случки. А кой определя кое е по-важно?

Принцеса Даяна и Доди Ал Файед. Един от най-известните цитати на принцеса Даяна гласи: “Никога няма да бъда кралица, но се стремя да завладея сърцата на хората”. Грижата за бедните и безпрецедентните дотогава благотворителни инициативи на “принцесата на народа” шлифоват образа на добротата и любовта, който и до ден днешен живее в сърцата на романтиците по цял свят. Съвременните Ромео и Жулиета, които се отдават на страстта и любовта, пренебрегвайки религиозен, публичен и кралски протокол загиват трагично в автомобилна катастрофа в нощта на 31 август 1997 в тунела Pont de l’Alma в Париж. Принцеса Даяна и Доди Ал Файед вечерят за последно в парижкия хотел “Риц”. Нейното последно меню се състои от омлет с аспержи и гъби, последван от камбала със зеленчуци темпура. А за него – грилован калкан и шампанско “Tattinger”. Вкусът на любовта, която остава безсмъртна завинаги? Само времето ще покаже!

Наполеон Бонапарт. Исторически погледнато, първият френски император и носител на титлата “Велики” умира в изгнание на остров Св. Елена. Легендата за Наполеон обаче умира при поражението му в битката при Ватерло. 18 юни 1815 година поставя края на неговите “сто дни” завръщане и в крайна сметка бележи последния момент на величие в живота на Наполеон. Закуската на брилянтния генерал и тактик, покорител на Европа и Египет, в сутринта преди битката при Ватерло се помещава във фермата “Le Caillou”. Заобиколен от своите генерали, Наполеон Бонапарт закусва от сребърни прибори последното си императорско меню. То включва парчета печен черен дроб и бекон, сотирани в шери бъбреци, запечени яйца със сметана, чесново хлебче и гриловани домати. Закуска за шампиони? Не и в този случай!

Джон Кенеди. Трагичната съдба на фамилията Кенеди остава едно от най-дълбоко пропилите се петна в американската политическа история. Покушението над Джон Кенеди води до мигновената му смърт по време на публична визита в Далас, Тексас на 22 ноември 1963. Събитията все още пораждат широк публичен дебат и дават основание за безкрайни конспиративни теории и интерпретации на националната и световна политическа сцена. Преди да се качи в автомобил, без бронирано стъкло, което да му попречи да се наслади на топлия ноемврийски ден, президентът Кенеди закусва скромно в Белия дом. Менюто му се състои от рохко сварени яйца, бекон, препечена филийка, мармалад, портокалов сок и кафе. Закуската на американския народ за последния повелител на образа на американската доброта и непоквареност.

Елвис Пресли. Кралят на рок енд рола умира в самотна и далеч некралска обстановка в нощта на 16 август 1977 година. След тежки поражения, нанесени над тялото му от наркотична зависимост, прекомерна преумора и наднормено тегло, Елвис Пресли бавно гасне през последните години от живота си. По време на последния му концерт, гласът му е толкова слаб, че публиката не може да чуе изпълнението му. Кралят физически изнемогва до положение, в което не може да държи собствения си микрофон и се налага да разчита на помощ от екипа си, преди да бъде изнесен от сцената. Във вечерта на съкрушителното му представяне е открит мъртъв на колене в тоалетната на караваната си. Последното ястие на великия музикален революционер Елвис Пресли е самотна среднощна закуска, състояща се от бисквитки с глазура и сладолед. Хилядите ридаещи фенове могат поне да се утешават с мисълта, че последният вкус на живота му е бил сладък.

Адолф Хитлер. Представете си следната картина. Вече е 30 април 1945. Светът със сигурност никога вече няма да бъде същото място, което е бил преди седем години. И основната причина е Втората Световна Война и най-жестокият геноцид, известен на човечеството. Човекът, предизвикал голяма част от точно тези събития, отказва да напусне Берлин, дори и при неизбежния разгром, на който със сигурност ще бъде подложен. Той се крие в подземен бункер с някои от най-приближените си служители. Надява се, че светът може все пак да го изненада и Британско-американския съюз да реши да застане на негова страна срещу “нецивилизования” Източен червен фронт. Тази надежда обаче в крайна сметка умира под звуците на една единствена плоча, постоянно възпроизвеждаща песен със заглавието “Blutrotte Rosen”, буквално преведено “Кървавочервени рози”, но известна още като “Червените рози носят щастие”. Току-що се е оженил за приятелката си Ева Браун и е взел решение да умрат заедно в първата си брачна нощ. Поискал е хапчета, с които да се самоубият. След като тя го изпива, Хитлер дава своето на кучето си и слага край на живота си с един куршум в главата. Последната му вечеря е била зеленчукова супа и картофено пюре. Да, човекът, олицетворяващ злото и всички земни пороци е бил вегетарианец. За съжаление с неговата смърт времето не се е върнало назад и светът наистина отново никога няма да бъде същият.

За добро или за лошо, краят на житейския път на световните известни личности не поставя край на легендите и фактите за тях. Но ние поне можем да си спомняме, че светът се променя от хора, всеки път когато ядем зеленчукова супа, сладолед или варени яйца. Тези от нас, на които се случва да пият шампанско “Tattinger” или да закусват сотирани в шери бъбреци, нека не забравят, че славата живее вечно, но хората – не.

Източник:
(Caldwell, A. Their Last Suppers: Legends of History and Their Final Meal. Andrews McMeel Publishing, LLC. 2009.)

Categories: Други

No comments yet, be the first to leave one!

Leave a Reply

Note: Comments on the web site reflect the views of their respective authors, and not necessarily the views of this web portal. Members are requested to refrain from insults, swearing and vulgar expression. We reserve the right to delete any comment without notice or explanations.

Your email address will not be published. Required fields are signed with *

*
*