Определение за хранителна непоносимост [1]:
Хранителната непоносимост илюстрира трудностите, които изпитва организмът при храносмилането на определени храни. Терминът е познат още и като неалергична хиперчувствителност към даден вид храна, тъй като трябва да се прави разлика между хранителна алергия и хранителна непоносимост. Докато хранителната алергия засяга имунната система, хранителната непоносимост няма общо с нея, а по-скоро онагледява невъзможността на хранителната система да обработи постъпващата храна в организма. При хранителната непоносимост имунната система не взема участие и не констатираме наличие на хистамин – химична субстанция, съдържаща се в клетките и основен медиатор на алергичните реакции. Също така, хранителната непоносимост се обуславя от наличието на IgG антитела в организма. За Ваша информация, имуноглобулините IgG се откриват в тъканните течности. Имат много важна роля при борбата с вирусни и бактериални инфекции. Ако имунната система на организма произвежда твърде малко антитела, тогава има висок риск от развитие на често повтарящи се инфекции.
Най-често срещащите се храни, които се асоциират с хранителната непоносимост, са всекидневно употребяваните продукти в едно домакинство – зърнените култури, които съдържат глутен и храни, които причиняват чревен дисбаланс, например зелето и бобът.
Симптоми при хранителна непоносимост:
Трудно е да се определи кога даден пациент има хранителна непоносимост и кога хранителна алергия, защото симптомите често се припокриват. Според Джеймс Ли, специалист по алергиите в Mayo Clinic, Минесота, при хранителната алергия дори малки количества от храна, към която сте алергични (например, фъстъци), би предизвикала бързи резултати върху организма Ви. Обратното, при хранителната непоносимост малки количества от даден вид храна, не би предизвикала сериозен ефект. Също така, симптомите на хранителната непоносимост изискват повече време, за да се появят, за разлика от бързите алергични реакции. Началото на хранителната непоносимост настъпва няколко часа след храносмилането на даден вид храна и може да се запази в продължение на няколко часа или дни. При някои случаи, симптомите на хранителната непоносимост се констатират след 48 часа.
Има хора, които са хранително нетолерантни към някои групи храни, което затруднява лекарите в преценката им дали ще се борят с хронично заболяване или хранителна непоносимост. Идентификацията на „вредните“ храни за конкретния индивид може да отнеме дълго време.
Според Агенцията по безопасност на храните в Австралия, симптомите, причинени от хранителна непоносимост, могат да бъдат:
Подуване;
Мигрена;
Главоболие;
Кашлица;
Хрема;
Общо неразположение;
Болки в корема;
Стомашно-чревен дисбаланс;
Копривна треска.
Причини за хранителна непоносимост:
Причините могат да бъдат много, така че ние ще се спрем върху най-често срещащите се в лекарската практика.
1. Липса на даден ензим – ензимите са нужни за пълноценното храносмилане на храната. Ако някой от тези ензими липса или е недостатъчен, правилното храносмилане може да е поставено под въпрос. Хората, които имат непоносимост към лактозата, нямат достатъчно лактаза в организма – това е ензим, който разгражда млечната захар (лактоза) на по-малки молекули и които се абсорбират през червата в крайния им етап. Ако лактозата остане неразградена в стомаха, може да причини спазми, болки в корема, подуване, диария и чревни газове. Пациентите, които имат алергия към млечния протеин имат подобни симптоми с пациентите, които имат лактозна непоносимост – това е една от причините погрешно да се диагностицира човек с хранителна непоносимост като такъв, който е алергичен. Лекари от Детската болница „Mary Bridge“ и Здравния център в град Такоума, Вашингтон са открили, че фруктозната непоносимост е по-често срещана при деца, които имат рецидивираща или функционална болка в корема. Почти всички храни изискват ензим за правилното им храносмилане. Според Британската фондация за изследване на алергиите, ензимният дефицит е честа причина за хранителна непоносимост.
2. Химически причини за хранителна непоносимост – определени химикали в храните или напитките могат да предизвикат непоносимост, включително амините (органични съединения) в някои сирена, кофеина в кафето, чая или шоколада. Някои хора са по-податливи на тези химикали, отколкото други.
3. Хранително отравяне – токсини – някои храни съдържат естествено срещащи се химикали, които могат да имат токсичен ефект върху хората, причинявайки диария, гадене и повръщане. Недостатъчно обработеният боб съдържа афлатоксини, които могат да причинят изключително неприятни проблеми с храносмилането. Обработеният (достатъчно дълго вареният) боб не съдържа токсини. Ето това е причината, поради която организмът Ви може да реагира различно след консумирането на този вид ястие.
4. Естествен източник на хистамин в някои храни – рибата, например, ако не се съхранява правилно, може да натрупа хистамин в процеса на разваляне. Хората, особено чувствителни към храните с хистамин, могат да развият кожни обриви, да получат болки в стомаха, диария, повръщане и гадене. Често симптомите са близки с тези при анафилаксията (изключително силна алергична реакция).
5. Силицилатите присъстват в много храни – силицилатна непоносимост, позната още и като силицилатна чувствителност, се наблюдава, когато даден пациент реагира на нормални количества погълнат силицилат. Силицилатите присъстват в повечето растително произхождащи храни, вкл. по-голямата част от плодовете и зеленчуците – подправки, билки, чай и хранителни добавки. Доматеният сос, горските и цитрусовите плодове също съдържат високи нива на силицилати. Изключение не правят и преработените храни с включени добавки в тях.
Връзката между хранителните добавки и хранителната непоносимост:
Преработеното месо може да съдържа нитрати, които да послужат като предпоставка за хранителна нетолерантност. Те най-често предизвикват сърбеж, придружен с кожни обриви.
Непоносимостта към хранителните добавки се развива особено силно през последните 30 години, защото те се включват във все повече и повече храни. Въпреки това, „опасната“ връзка между хранителните добавки и хранителната непоносимост, засяга само 1 % от хората.
Хранителните добавки се слагат с цел подобряване на вкуса, вида и годността на една храна. В примерите за хранителни добавки може да включим:
антиоксиданти;
изкуствени оцветители;
изкуствени ароматизатори;
емулгатори;
овкусители;
подсладители;
консерванти.
Диагностика и лечение на хранителна непоносимост:
От наученото до момента, разбрахме, че не е лесно да се определи дали даден индивид има хранителна непоносимост или алергия, тъй като симптомите и на двете състояния се дублират. Определени модели за разграничаване на симптомите (медицински тестове, дневник на пациента и др.) могат да помогнат на специалистите при поставяне на диагнозата. В по-голямата част от случаите, хранителната непоносимост се характеризира със симптоми, на които им отнема повече време да се появят, за разлика от тези на хранителната алергия.
Пациентите се съветват да си водят дневник, в който подробно да описват кои храни са консумирали, какви са били симптомите и колко време им е трябвало да се появят. Записките в подобен дневник биха помогнали на лекарите да идентифицират кои храни предизвикват нежелани реакции и какви мерки следва да се вземат оттук нататък.
Ако изключим тестовете за лактозна непоносимост и целиакия (заболяване, при което имунната система напада собствените клетки на тялото), няма точен, надежден и валидиран тест за идентификация на хранителна непоносимост. Лекарят Ви може да препоръча кожен или кръвен тест, за да се изключи хранителната алергия като причина за даден дисбаланс. Кожният тест ще определи реакцията на организма на пациента към определена храна, а кръвният – нивото на IgE антители (имуноглобулин Е) в организма. Тези два теста са полезен инструмент, но не са 100% надеждни и сигурни.
Най-добрият инструмент за диагностика е изключващата диета, известна още и като елиминираща или диагностична диета. В определена изключваща диета, „заподозряната“ храна, с която храносмилателната система не може да се справи и обработи напълно, се изключва от хранителния режим на пациента за определен период, обикновено между 2 седмици и 2 месеца. Ако през този период той не констатира повече нежелани реакции, виновникът за положение му, е открит. Това може да бъде допълнително потвърдено, ако след връщането на храната в дневното си меню, отново почувства неразположение и симптомите се появят.
Толерантността може да се подобри!
Някои хора откриват, че след като премахнат определена храна за малко от менюто си, при последващото ѝ консумиране нямат проблем с нея – това състояние е познато като хранителна толерантност. Поддържането на хранителна толерантност е често въпрос на преценка колко време да се ограничи пациентът от дадена храна и колко да консумира от нея при последващото ѝ връщане.
В заключение може да кажем, че всеки човешки организъм реагира различно при прием на дадена храна, тоест основният начин да се справите с този хранителен проблем е по пътя на проба-грешката.
No comments yet, be the first to leave one!