5 неща за храните, които производителите не искат да знаете

Днес хранителният пазар е в своя апогей. Като потребители употребяваме все по-голямо количество и разнообразие от хранителни продукти, в сравнение с всеки друг период от историята. Една от главните заслуги за бума в хранителната индустрия е тази на маркетолозите. Те изключително добре изучават и опознават начина на пазаруване, живота и копнежите на потребителите и доста умело ги използват, за да ни продадат каквото си поискат. Ето защо сме решили да Ви разкажем 5 неща за храните, които производителите не искат да знаете.

 

Няма десерт “без захар”

Един от любимите ни производителски трикове са продуктите, които не съдържат захар. Манипулацията е елементарна – повечето продукти на пазара са пълни със захар и това се отразява добре на продажбите в дългосрочен план. Обяснението е следното – захарта води до освобождаването на хормона ендорфин или както е по-известен – хормонът на щастието. Колкото и странно да Ви звучи захарта действа на организма като наркотик и го кара да иска все повече от нея. Всеизвестен факт е, че захарта обаче е изключително вредна за организма. Производителите не искат да знаете какво означава липсата на захар в продуктите.

Така производителите са изправени пред дилема – да премахнат захарта от продуктите си, но да рискуват загуба на клиенти, или да оставят съдържанието на захар, но да се разделят с гръмките си етикети. Труден избор, ето защо те са намерили компромисен вариант – хем захарта остава, хем етикетът. Вместо захар се използват различни подсладители (фруктова захар, глюкозо-фруктозен сироп и т.н), които са не по-малко вредни и пристрастяващи от захарта. Познайте какво пише на етикетите на тези производители! Познахте – добре познатата ни фраза “НЕ СЪДЪРЖА ЗАХАР”. Производителите, които по една или друга причина все още ползват захар, а не заместител пък са си присвоили мотото “БЕЗ ПОДСЛАДИТЕЛИ”.  Трябва да признаем, че “без захар” или “без подсладители” са послания, които много по-лесно могат да бъдат представени, отколкото алтернативният им (но също толкова отговарящ на истината) вариант “Пълен със захар” или “Съдържащ поне три различни синтетични подсладители”. За това производителите не искат да знаете с какво заменят захарта в продуктите си.

 

Глутенът е безвреден.

Представете си следната ситуация – влизате в магазина, за да си купите нещо. Чудите се между два продукта, които изглеждат почти еднакво, с единствената разлика, че на единия има етикет “gluten free”. Искате ли да се обзаложим кой от двата ще предпочетете?
Въпреки че няма нито едно сериозно научно изследване, което да докаже, че глутенът е вреден (за хора, които не страдат от глутенова непоносимост), манията по неговото изключване от храната ни придобива все повече инерция.

Разбира се производителите не само знаят това, но и го използват изключително ловко в своя полза. Стига се дори до комични ситуации, в които се слага подобен етикет на храни, които никога не са имали глутен – като сода бикарбонат, например. Производителите не искат да знаете, че глутенът е абсолютно безвреден и присъствието или липсата му от състава на храните няма никакво значение за средностатистическия потребител.

 

Не е възможно да си купите “автентичният хляб на прабългарите” или продукт, направен по “рецепта от едно време”.

Още една от днешните моди е (консумацията на) храна от едно време. Ако случайно ви попадне тетрадка от курс по готварство, провеждан например през 30-те години на миналия век, вероятно първоначално ще си помислите, че това е съкровище. След един малко по-подробен преглед обаче ще установите, че повечето рецепти са бледо подобие на класическа френска кухня, но със заменяне на маслото с олио, на млякото с вода и т.н. В Народната библиотека пък можете да откриете  книга за производството на хляб от 1919 година, в която авторът технолог по хляб, специализирал в Австрия, обяснява колко лошо е качеството на хляба у нас и представя редица технологични модернизации, които могат да го подобрят съществено.

Производителите не искат да знаете, че по-високото качеството на храната зависи от много фактори, сред които са развитието на технологиите и изобилието на продукти. Някак трудно е да си представим как прабългарите са пекли превъзходен и здравословен хляб, без съвременни фурни, мелници или места за съхранение на брашното. Допреди 100 години хората не са можели да използват дори хладилник – представете си вкуса на месото, рибата, на яйцата, на млякото и на редица други. А сега си представете давността и възможностите за оползотворяване на продукти с давност не повече от един ден!

производителите не искат да знаете

Цената НЕ е гарант за качество.

Плацебо ефектът е може би най-доказаната закономерност в света, примерите за хиляди. Един от случаите на плацебо ефект е заблудата, че скъпата стока е по-качествена и с по-добри характеристики от евтината. За това мениджърите изкуствено завишават цените на дадени продукти, за сметка на други, за да ги представят като по-качествени. Производителите не искат да знаете, че връзката между цена и качество всъщност понякога е изкуствена. Пример за това е киноата, коятo въпреки че има по-ниски хранителни стойности от боба, се смята от обществото за много по-полезна и качествена. Друг още по-фрапантен пример е този с кокосовото масло – продукт с изключително ниски хранителни стойности, изключително вреден за човешкия организъм, бива обличан в скъпа опаковка и изведнъж се възприема като полезен (проучване на фейсбук страницата “Наука и критично мислене” показва, че свинската мас  е по-полезна от кокосовото масло).

Външният вид на продуктите НЕ е най-важен.

Този пример е релевантен за почти всички хранителни продукти на пазара, но е от изключително значение за плодовете и зеленчуците. Представете си добре изглеждащите банани, манго, череши или домати. За да подобрят външния им вид производителите често прилагат различни трикове, които съсипват качеството на продуктите. Кората на зеленчуците се маже с най-разнообразни субстанции (различни масла, дори парафин). Плодовете се берат доста преди да са достигнали пълната си зрялост (особено екзотичните, които узряват в корабни контейнери и складовете). Производителите не искат да знаете, че външният вид се подобрява, за сметка на вкусовите и хранителни качества.
производителите не искат да знаете

Categories: Други

One comment

  1. Ива said on юли 15, 2018 Отговор

    Така е. Много правилно сте го написали.

Вашият коментар

Note: Comments on the web site reflect the views of their respective authors, and not necessarily the views of this web portal. Members are requested to refrain from insults, swearing and vulgar expression. We reserve the right to delete any comment without notice or explanations.

Your email address will not be published. Required fields are signed with *

*
*