Сутрин е. 24 декември е настъпил и носи със себе си всички емоции, традиции и символи. Някои от членовете на семейството са станали с изгрева и приготвят усърдно ястията, които носят духа на Бъдни вечер. „Те трябва да са постни и да са нечетен брой“ – хиляди пъти ми е повтаряла баба. Наистина е чудна силата на празниците, успяват да завладеят всички хора и да ги накарат да се чувстват специални. Всеки иска да помогне в приготвянето на празничната вечеря, която е акцентът на деня. Около нея ще се събере цялото семейство и ще продължи за поредна година традицията – тази, в чийто скрит смисъл, ще открием любов, доброта и загриженост към ближния.
Предлагаме Ви да надникнете в нашата топла и уютна кухня, за да видите какви рецепти ще приготвим, защо именно тях избрахме и какви мисли пробужда в нас семейният празник.
Нашето меню включва 7 вкусни и лесни за приготвяне ястия. Смятаме, че смисълът на празника е да прекараме колкото се може повече време със семейството, а не часове в кухнята. Ще направим едно традиционно меню за отрицателно време, с което не само ще впечатлим роднините си, но и ще ги оставим сити и доволни.
Ще започнем празничния ден с приготвянето на лесна питка. Известната коледна питка с паричка е най-харесвана и чакана от децата. Малчуганите с нетърпение изследват парчето си, за да видят дали паричката не се е паднала в тяхното парче. В някои региони на България освен стотинка, в питката се слагат дрянови или върбови клонки, бобче, сламка, дори мънисто. Всяко едно от тях се обвързва с различно пожелание – за здраве, за късмет, за плодородие и т.н.
Вторият акцент в нашата кухня пада върху пълнените чушки с боб, защото те са богат хранителен източник. Приготвят се бързо и може да ги определим като иновация на традиционен продукт. Съветваме Ви да опитвате познати вкусове, комбинирани по различен начин – вкусът на полученото ястие може да се окаже неподозирано приятен.
Вървейки по тази хранителна линия, следващите ни две ястие ще бъдат лозовите сарми с праз и сармите с кисело зеле, стафиди и сини сливи. Безспорно този балкански деликатес е един от най-важните за празничната трапеза. Не се притеснявайте от навиването на сармите, това е лесен и бърз процес, когато количеството плънка съответства на размера на лозовия лист.
На пето място в нашето меню ще сложим супата от леща. Още от древни времена лещата е заемала почетно място на трапезата на хората. Знатните особи във Вавилон обожавали ястията, приготвени с нея, а римляните я определяли като „най-сладка от деликатесите“. Лещата е била основна храна на манастирската трапеза, поради което в днешно време се смята за символ на смирението.
Шестото ни ястие също се консумира от векове – това е вареното жито със сушени плодове, ядки и бисквити. Ако попитаме по-възрастното население кое е задължителното ястие за Бъдни вечер, със сигурност повечето от тях ще кажат житото. То е лесно за приготвяне и сладко на вкус. Предците ни са отъждествявали всяка една житна реколта като символ на растеж и плодородие. Животът им е преминавал в неуморна работа на полето, а богатата година на житни култури е била тяхната най-голяма награда и мечта.
Ошавът от сушени плодове, карамел и канела е последният ни 7-ми продукт, който завършва и придава облик на трапезата. Ако надникнем в етимологичното дърво на думата, ще видим, че идва от персийски език и означава „сладка вода“. Ошавът е компот от смесени сушени плодове с вкус, който рядко може да се обърка. Приготвя се в няколко лесни и прости стъпки, които улесняват максимално домакинята/домакина. Има прекрасен аромат, който въздейства върху сетивата и пробужда топли и приятни спомени в съзнанието на човек.
След като сложим празничната покривка и извадим чашите, които грижливо пазим опаковани за специални празници, нареждаме масата си. Сипваме ошава в купички, а лещата нареждаме до него. Разчупваме питката на вечеря („Винаги това се прави от най-възрастният човек в къщата“ – отново гласчето на баба ми изниква в ума), приготвяме чинийки със сарми и чушки с боб за всеки член от семейството. Житото поставяме от края. Поставяме прибори и удовлетворени сядаме около масата, тепърва предстои съществената част от вечерта. А тя е в разказите, които изникват в умовете ни и искаме да споделим с най-близките си, защото знаем, че ще бъдем изслушани.
Може би няма да изгрее Витлеемска звезда за нас, но аз ще се погрижа да направя по една от фолио за близките си, за да им благодаря за търпението, доброто отношение и споделените мигове. А в края на вечерта ще излезем на открито и ще вперим поглед към истинските звезди – тези, които красят небосвода и проектират удивителни фигури в съзнанието на човек.
No comments yet, be the first to leave one!